В романа Бродягите от улица Раковски“  банда крадци намират съкровището

В романа „ Бродягите от улица Раковски “  тайфа крадци намират съкровището на Вълчан войвода. Израсли на улицата, бродягите живеят по нейните сурови закони и изкарват прехраната си като обират жилища. Босът на бандата им дава мизерен процент от облагата и в намирането на съкровището те виждат  късмет да трансформират живота си. В романът приключенския сюжет се развива редом с трагични обрати, в които са преплетени орисите на паралия и неговата любовница, публицист, студентка, учителка и преуспяваща адвокатка.

Авторът споделя история, в която „ дребният човек “ получава опция да счупи стигмата на неизбежност, която унищожава живота му. Чувството за комизъм, иронията и сарказма са част от натюрела на героите и ги съпътстват в трудния път към себе си.  В свят, в който господства материалното те осъзнават, че единственото, което е значимо е свободата на духа. Някои съумяват да я доближат, други остават в плен на страховете и комплексите си.

Романът може да бъде закупен в книжарници АБВ на ул.Преслав 55, бул. Приморски полк 85 /Червен площад/, бул. „ Княз Борис I-ви “ 74-76, ул. Генерал Киселов 31 /пазар Чаталджа/ и в уеб сайтът за книги www.knijaria.com.

Иво Югов е публицист и пиар, притежател на електронна медия barometаr.net. Автор е на поредиците „ Мениджърите на Варна “, „ 100-те най-популярни персони на Варна “, на новелите „ Дъжд вали над слона албинос “, „ Копнеж за живот “ и на стихосбирките „ Канкан за скорпиони “ и „ Сила за любов “. „ Бродягите от улица Раковски “ е дебютният му разказ.

Откъс от романа:

 Красен Жаблянов отглеждаше цинизма си, като стайно мушкато – търпеливо и безрезервно. Погребването на чувствата му стартира в полицейското учебно заведение в Пазарджик. Там, кльощавият седмокласник беше пренебрегнат на земята, като парцал и стъпкан от взводния си. Последният – почитател на украинския възпитател Макаренко прилагаше методите му с брутална свирепост.  „ Ако не знаеш – ще те научим! Ако не можеш – ще ти покажем! Ако не искаш – ще те принудим! “ – крещеше и мачкаше нежната душeвност на Красен и останалите претенденти за полицейска популярност. Да издържи му оказа помощ жилавият ген и книгата „ Вашите слаби места ”. След всяко безчинство на взводния я четеше и стиснал зъби мечтаеше по какъв начин един ден ще бъде на неговото място. Завърши полицейското учебно заведение с хиляди пъти наранено его, само че със закалена душeвност.

После се дипломира в школата в Симеоново и стартира работа в следствието. Работохолик, с усет на немска овчарка, впечатли шефовете си, които му възлагаха най-тежките случаи. От срещите си с убийци и изнасилвачи научи, че хората привидно наподобяват мощни – душите им бяха ронливи. Откриваше пукнатините в тях, човъркаше ги и нарушителите омекваха в ръцете му, като топчета пластелин. Кариерата му вървеше добре, готвеха го за началник на следствието във Варна, когато дойде демокрацията и го уволниха.

Веднага стартира частен бизнес – копирни услуги, импорт на бяла и черна техника, строителство. За десетина години натрупа стабилен капитал, само че за разлика от другите новобогаташи не парадираше с парите си. Караше хубава кола, но живееше в остарелия си панелен апартамент. Пороци нямаше. Освен един – младите момичета. Сменяше ги бързо, както се сменя остаряла серия на БМВ с нова.

Забеляза Даринка в един бар, където работеше като сервитьорка. Впечатли го грациозната ѝ походка и нежни черти. В нея имаше нещо чисто и непорочно и циникът в него не устоя на изкушението да я съблазни. Започнаха връзка и неусетно чарът ѝ приспа мнителността му. Тя издебваше комфортния миг, за да загатне желанията си, само че вродената ѝ невзискателност я предпазваше от поривите на алчността.

Смениха се няколко модела БМВ, тя остана. Сексът им беше отегчителен, като романа „ Физика на тъгата “, само че до момента в който в романа се прокрадваха светли моменти, при тях еднообразието течеше, като мудна река. Двамата бяха зодия Дева и я караха по учебник, без грам въображение. 

Напоследък единствената им тематика за диалог бе по кое време Красен ще се разведе. Той презираше жена си за униженията, които изтърпява, само че повредената му представа за преданост го принуждаваше да играе ролята на любящ брачен партньор. Жасмина и двете му дъщери знаеха за любовниците му, само че участваха в житейския спектакъл. Тя – поради материалните придобивки, те от позор, че имат подобен татко. 

Красен планираше да живее до 100 години. Вдъхновен от основателя на веганството Доналд Уотсън, доживял до 95-годишна възраст, той се грижеше за тялото си с усърдието на пчела. Не ядеше нищо, което има скотски генезис. Менюто му включваше кълнове от люцерна и слънчоглед, ленено семе, бадемов тахан, кокосова сметана и други дивотии. За малко се възпламени и по диетата Шред, /известна като 6-10-2/, само че му писна 6 седмици по 6 пъти дневно да смята калориите на всяко ястие и се отхвърли.

До блока в квартал Чайка, където живееше се извисяваше Паметника на българо-съветската дружба. Всяка заран изкачваше на тичешком 301 стъпала на Стълбата на успеха и правеше извършения на площадката под паметника.

В мъгливата ноемврийска заран изкачи стъпалата, само че до момента в който стигне до площадката остана без мирис. Преви тялото си напред, опря ръце в колената, вдиша и издиша надълбоко. Изчака пулсът му да се успокои и се изправи.

Варна беше в краката му. Буквално и преносно. На 56 години имаше всичко, за което беше мечтал сврян в леглото си в полицейското учебно заведение.

Постоя няколко минути втренчен към потъналия в мъгла град. После направи упражненията си и потегли надолу по стълбите. 

Слезе на тротоара и в мига, в който се разминаваше със слаб мъж с качулка, оня внезапно скочи върху него и завря нещо в лицето му. Красен усети сладникава миризма. Ритна нападателя с крайник, само че две здрави ръце го сграбчиха отзад и някой извика:

– Слагай кърпата!

Той вдиша хлороформа и припадна.

Свести се лежащ на пода. Беше мрачно. Тънък вързоп светлина се прокрадваше през прозореца, затворен извън с дървен похлупак. Ръцете и краката му бяха вързани. Главата го болеше. От прилежащата стая се чуваха гласове.

–  Ще се обадим на жена му с предплатената карта! Изхвърлих му телефона, тъй като 100% има GPS! – сподели Джаско.

– И по какъв начин ще разберем номера на жена му? – попита Едноръкия.

– Ще го запитвам? – отвърна нервно Джаско.

– А в случай че не ти го каже?

– Ще го каже!

Шкумбата се изхили. Само той от присъстващите не съзнаваше дълбоките пробойни в проекта за похищение.